Съвместяване на трудов договор и фрийлансър дейност

Когато работите на трудов договор, но успоредно с това взимате допълнителни поръчки като фрийлансър — превод, дизайн, маркетинг услуги и др., знайте че това е напълно законно. Кодексът на труда не забранява на служителите да имат странична дейност извън работното време, а работодателят по принцип няма право да Ви я откаже, освен ако тя застрашава търговска тайна или създава реален конфликт на интереси — и трябва да го докаже. Ключовото, което много хора пропускат обаче е, че щом дейността Ви е системна и се извършва „за Ваша сметка" срещу възнаграждение, тя трябва да бъде официално регистрирана като свободна професия (https://www.finansialbg.com/course/kak-da-se-registriram-kato-frilansar), а доходите от нея се облагат отделно с 10% данък и изискват собствено самоосигуряване — независимо че вече сте осигурени по трудовия си договор. По-долу разглеждам подробно кога е нужно съгласие от работодателя, как се изчисляват осигуровките при двойно осигуряване, как се подава годишната данъчна декларация и защо съвместяването на двете дейности прави невъзможно работодателят да Ви направи годишното преизчисляване на данъка вместо Вас — с точните законови основания и изчислен пример в евро.

Законно ли е изобщо да работя на трудов договор и едновременно да съм фрийлансър?

Да, категорично. Свободата на труда е конституционно защитено право (чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България — всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа), а Кодексът на труда (КТ) никъде не забранява на работник или служител да извършва допълнителна дейност извън установеното му работно време по основното трудово правоотношение. Единственото изрично уредено ограничение засяга случая, в който страничната Ви заетост е втори трудов договор с друг работодател — тогава важи чл. 111 КТ, който гласи, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за работа извън установеното му работно време по основното правоотношение, „освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор".

Важно уточнение обаче — когато допълнителната Ви дейност не е втори трудов договор, а самостоятелна дейност като независим изпълнител (граждански договори, договори за услуга, работа с чуждестранни клиенти, собствена практика), тя изобщо не попада в приложното поле на трудовото законодателство по отношение на „разрешение" — регулира се от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и от данъчно-осигурителното законодателство, а не от трудовото. С други думи — работодателят Ви не е страна по тези отношения и по правило няма законово основание да Ви забранява да ги сключвате.

Трябва ли да искам разрешение от работодателя си?

По общо правило — не. Не сте длъжни да уведомявате работодателя си, нито да искате разрешение, за да работите като фрийлансър в свободното си от работа време. Има обаче три ситуации, в които трябва да сте внимателни:

Първо — клауза за забрана на конкурентна дейност в трудовия Ви договор. От 01.08.2023 г. (с измененията на КТ, транспониращи Директива (ЕС) 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд) подобна клауза е допустима само ако защитава търговска тайна на работодателя или предотвратява реален конфликт на интереси — и тежестта на доказване е изцяло върху работодателя. Клауза, която просто забранява „всякаква друга платена дейност" без конкретна обосновка, е спорна и по принцип не следва да се прилага автоматично.

Второ — общото задължение за лоялност по чл. 126 КТ. Дори без изрична клауза в договора, всеки служител е длъжен да не уронва доброто име на работодателя си, да пази поверителна информация (търговски тайни, клиентски бази, ноу-хау) и да не действа по начин, който вреди на интересите на предприятието. Ако страничната Ви дейност е пряко конкурентна на работодателя Ви (например обслужвате същите клиенти или ползвате знания, придобити чрез позицията Ви), рискувате дисциплинарна отговорност дори без изрична забрана в договора.

Трето — ако сте държавен служител. За държавните служители и лицата на публична длъжност важат допълнителни, значително по-строги ограничения по Закона за държавния служител и Закона за противодействие на корупцията — обичайно се изисква декларация за съвместимост и в определени случаи писмено разрешение, преди да упражнявате каквато и да е допълнителна платена дейност. Ако сте в тази категория, задължително се консултирайте предварително, преди да приемете странична поръчка.

Кога дейността ми трябва да мине през официална регистрация като свободна професия?

Тук е моментът, в който повечето хора „в преход" всъщност грешат — не заради недобросъвестност, а защото не знаят границата между случайна поръчка и дейност, която законът вече третира като професия.

Съгласно § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), „лице, упражняващо свободна професия" е физическо лице, което извършва за своя сметка професионална дейност, не е регистрирано като едноличен търговец и е самоосигуряващо се лице. Ако приемате поръчки системно, срещу възнаграждение, на своя отговорност (не като подчинен служител на клиента, а като независим изпълнител, който сам организира начина на работа) — дейността Ви на практика вече е свободна професия по смисъла на закона, независимо дали сте я регистрирали официално или не.

Разликата с еднократна или инцидентна услуга по граждански договор (например превод на един документ веднъж годишно) е именно в системността. Практиката на НАП и счетоводната литература приема, че при повтарящи се, редовни поръчки в дадена област на квалификация вече е налице упражняване на свободна професия, което трябва да бъде регистрирано.

Как се регистрирам, за да съм легален фрийлансър успоредно с трудовия си договор?

За целта съм написала отделен наръчник, посветен изцяло на темата: пълно, изчерпателно ръководство с всички документи, срокове, образци и практически насоки за регистрация на свободна професия. Ще спестите часове ровене из институции и форуми, и ще сте сигурни, че не пропускате нищо.

Осигуровки — трябва ли да плащам втори път, след като работодателят вече ме осигурява?

Фактът, че вече сте осигурени по трудов договор, не Ви освобождава от регистрация като самоосигуряващо се лице, ако практикувате свободна професия — тя е отделно, самостоятелно основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1 Кодекса за социално осигуряване (КСО).

А на въпроса дали трябва да плащате осигуровки и като СОЛ, освен тези, които Ви удържат по трудовия договор, отговорът е - „зависи от размера на доходите", а не категорично да или не.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени лица — това задължение не отпада само защото лицето е осигурено и на друго основание (по трудов договор). Тук обаче се намесва друг ключов принцип на осигурителното законодателство: общият осигурителен доход на едно лице от всички основания за осигуряване през месеца не може да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, определян ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

На практика механизмът работи по следния ред на приоритет:

● Първо се зачита осигурителният доход от трудовото правоотношение (работодателят Ви удържа и внася осигуровки върху брутното Ви трудово възнаграждение по общия ред);

● След това, ако сборът от трудовия Ви доход все още е под максималния осигурителен доход, „остатъкът" до тавана се запълва с осигурителен доход от дейността Ви като самоосигуряващо се лице;

● Ако трудовото Ви възнаграждение само по себе си вече достига или надхвърля максималния осигурителен доход за месеца, за дейността Ви като свободна професия за същия месец не се дължат допълнителни осигурителни вноски.

Данъци — как се облагат доходите от фрийланс, ако вече имам трудов договор?

Двата вида доход се облагат по напълно различни правила и не се „смесват" в едно данъчно основание.

Доходите Ви от трудовото правоотношение се облагат от работодателя — той удържа авансово данък върху доходите на физическите лица всеки месец по реда на чл. 42 ЗДДФЛ това автоматично се зарежда в годишната Ви данъчна декларация – Приложение 1 към нея.

Доходите от свободна професия се облагат отделно. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно признати разходи в размер на 25 на сто, независимо какви разходи реално сте направили. Върху така определената данъчна основа (доход минус 25% признати разходи, минус внесените осигурителни вноски като СОЛ върху тази дейност) се дължи данък в размер на 10 на сто, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

За доходите от свободна професия дължите и авансов данък през годината — тримесечно, по реда на чл. 67 ЗДДФЛ: за първо тримесечие — до края на април, за второ — до края на юли, за трето — до края на октомври. За доходите от четвърто тримесечие не се дължи авансов данък — те се разчитат директно в годишната данъчна декларация. Авансовият данък се изчислява по същия начин като годишния.

Важи ли ми прагът за регистрация по ДДС, ако имам и трудов договор?

Да, без изключение. Прагът за задължителна регистрация по ЗДДС е един и същ за всички физически лица, упражняващи независима икономическа дейност — свободна професия, ЕТ или собственик на дружество — независимо дали успоредно работят по трудов договор. Съгласно чл. 96 ЗДДС, в редакцията му в сила от 1 януари 2026 г., прагът е 51 130 евро облагаем оборот за последните 12 месеца. При превишаването му подавате заявление за регистрация в 7-дневен срок.

Внимание: Трудовото Ви възнаграждение не се включва в следенето на оборота за ДДС — той се формира само от доходите Ви на фрилансър.

Числов пример — какво остава „на ръка" при комбиниран доход

Нека обобщим с един пример. Работите на трудов договор с брутна месечна заплата 1 700 евро (работодателят отговаря за данъка и осигуровките по тази част). Успоредно като регистрирана свободна професия фактурирате средно 900 евро месечно (10 800 евро за годината) от консултантски услуги.

● Осигурителен доход за свободната Ви професия за месеца: 600 евро (свободното пространство до тавана от 2 300 евро). Месечна осигурителна вноска (27,8%): 166,80 евро.

● Годишна данъчна основа по чл. 29 ЗДДФЛ: 10 800 − (10 800 × 25%) − внесени осигуровки за годината ≈ 10 800 − 2 700 − 2 001,60 = 6 098,40 евро.

● Дължим годишен данък (10%): около 609,84 евро — платен на части авансово през годината и изравнен в годишната декларация.

Тоест от 10 800 евро годишен доход от свободна професия, около 2 611 евро отиват за осигуровки и данък — остатъкът е чист доход, върху който вече не дължите нищо повече, отделно от трудовото Ви възнаграждение, което си остава обложено по общия ред от работодателя.

Важно — капани, за които трябва да внимавате

● Проверете индивидуалния си трудов договор за клауза, ограничаваща допълнителна дейност — след 01.08.2023 г. такава клауза е валидна само при доказана защита на търговска тайна или конфликт на интереси, но е по-добре да знаете предварително какво пише в него, вместо да разчитате на спор по-късно.

● Не изчаквайте да „нарасне" дейността Ви, преди да се регистрирате.

● Пазете всички издадени фактури/сметки и договори по фрийланс дейността си — те са основата, върху която НАП проверява декларираните приходи, а нормативно признатите разходи не изискват отделно доказване, но приходите — да.

● Не разчитайте, че работодателят ще Ви направи годишното облагане — щом имате доход от свободна професия, сами подавате годишна данъчна декларация до 30 април.

● Ако сте държавен служител или заемате публична длъжност, задължително проверете съвместимостта на допълнителната дейност с правилата за конфликт на интереси, преди да приемете първата поръчка.

Обобщение

Съвместяването на трудов договор със странична фрийланс дейност е напълно законно в България и по правило не изисква разрешение от работодателя, освен при доказана защита на търговска тайна, реален конфликт на интереси или ако сте на публична длъжност. Ключовите практически задължения са три: регистрация като свободна професия в 7-дневен срок, когато дейността стане системна; собствено осигуряване, изчислявано спрямо „свободното пространство" до максималния осигурителен доход, след като се приспадне трудовото Ви възнаграждение; и самостоятелно подаване на годишна данъчна декларация, тъй като работодателят вече не може да направи годишното преизчисляване вместо Вас.

Статията е обект на авторско право. Тя е с информативен характер. За конкретни въпроси относно вашата ситуация се консултирайте с лицензиран счетоводител или юрист, специализиран в търговското право.

Автор: Петя Станчева
www.finansialbg.com – вашият партньор в счетоводно-данъчните въпроси за фрилансъри (свободни професии).