Все повече фрийлансъри у нас (програмисти, копирайтъри и други) достигат момент, в който сами вече
не смогват с обема поръчки и решават да прехвърлят част от работата на друг
изпълнител. Логиката теория нещата
изглеждат лесни: намирате човек, който да свърши част от задачата,
плащате му, а разликата остава за Вас като печалба. На практика обаче начинът, по който
регистрирате и оформяте това плащане, определя дали ще спестите пари и нерви,
или ще си навлечете задължение за удържане на данък, осигуровки и дори
регистрация по ЗДДС, за които изобщо не сте подозирали. Затова, преди да поемете първата поръчка с
подизпълнител, разберете как точно стои въпросът от гледна точка счетоводство, осигуровки и данъци.
Кой всъщност е „подизпълнител" за фрийлансъра и защо статутът му
променя всичко?
Първото и най-важно нещо, което трябва да изясните, преди изобщо да
говорите за пари, е с какъв точно подизпълнител си имате работа, защото Вашите задължения като платец
зависят изцяло от неговия статут, а не от Вашия. Съществуват общо три хипотези:
1.
Подизпълнителят
е сам регистриран като самоосигуряващо се лице (лице, упражняващо свободна
професия по § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, едноличен търговец или собственик на
дружество). В този случай той сам издава документ за извършената услуга
(фактура или сметка за изплатени суми, изготвена от самия него), сам определя и
внася своя авансов данък по чл. 67 ЗДДФЛ и сам се осигурява. Вие като платец
нямате задължение нито да удържате данък, нито да внасяте осигуровки за него. Условието е, че той писмено трябва да Ви декларира статута си.
2.
Подизпълнителят
е физическо лице без собствена регистрация, което приема поръчката
инцидентно, срещу възнаграждение по граждански договор (договор за поръчка или
договор за изработка по Закона за задълженията и договорите). Точно тук
възникват най-честите изненади — защото в тази хипотеза Вие, като лице, извършващо
стопанска дейност и самоосигуряващо се лице, се превръщате в платец на доход по
смисъла на чл. 43 ЗДДФЛ, със задължения, аналогични на тези на работодател. Следва да удържите и внесете всички
данъци и осигуровки по договора, да декларирате плащанията пред НАП със
съответните декларации в законоустановените срокове.
3.
Подизпълнителят
е установен в друга държава — членка на ЕС или извън Съюза. Тук основният
риск не е в данъка върху дохода му (той се облага в своята държава), а в
задължения по ЗДДС, за които ще стане дума по-долу.
Важно: статутът на подизпълнителя трябва да е ясен и документиран,
преди да платите каквото и да е — най-добре с писмена декларация от негова
страна, ако твърди, че е самоосигуряващо се лице. Липсата на такава декларация
е честа причина НАП да приеме, че задължението за удържане на данък и
осигуровки тежи изцяло върху Вас.
Трябва ли да удържате данък на подизпълнителя си?
Отговорът зависи изцяло от статута му по горната класификация, но за
втората хипотеза — физическо лице без собствена регистрация — отговорът е
категорично да.
Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ, когато платецът на дохода е предприятие или
самоосигуряващо се лице (а Вие, като регистриран фрийлансър/лице на свободна
професия/, попадате именно в
тази категория), той определя
размера на дължимия авансов данък и го удържа при самото изплащане на
възнаграждението. Механизмът е следният:
1.
От брутното възнаграждение се приспадат 25% нормативно
признати разходи по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ — същата норма, която важи и за
собствените Ви доходи от свободна професия.
2.
Върху остатъка се дължи данък в размер на 10% съгласно
чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.
3.
Удържате тази сума директно при плащането —
подизпълнителят получава нетна сума, а Вие внасяте данъка в държавния бюджет.
4.
Задължени сте да издадете сметка за изплатени суми и
служебна бележка по утвърдените от НАП образци — това е изрично посочено в
дългогодишната административна практика на приходната администрация по
прилагането на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ.
5.
Дължимият данък се внася тримесечно, по реда на чл. 65,
ал. 12 във връзка с чл. 67 ЗДДФЛ — за първо тримесечие до края на април, за
второ — до края на юли, за трето — до края на октомври. За доходи, изплатени
през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък.
6.
За внесения данък подавате и данъчна декларация по чл.
55, ал. 1 ЗДДФЛ, в същия срок като плащането.
7.
До 28
февруари на следващата година декларирате удържания данък, здравни осигуровки и
изплатения доход в НАП със справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ
Ставате ли „осигурител" на подизпълнителя си?
Това е моментът, в който повечето фрийлансъри се изненадват най-много —
защото освен данък, при
определени условия ставате и лице, задължено да внася осигурителни вноски за
друг човек, точно както работодател.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), лицата, работещи без трудово правоотношение (по граждански договор),
подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, ако са изпълнени кумулативно следните условия:
•
получават възнаграждение, което, след приспадане на
нормативно признатите разходи (25%), достига или надхвърля минималната работна
заплата за страната за съответния месец — 620,20 евро в периода от 1 август до
31 декември 2026 г.;
•
и не са осигурени на друго основание за пълния
максимален осигурителен доход през същия месец.
Ако тези условия са изпълнени, именно Вие, като платец на
възнаграждението, действате в ролята на осигурител — удържате и внасяте
осигурителните вноски (фонд „Пенсии", допълнително задължително пенсионно
осигуряване в универсален пенсионен фонд, ако подизпълнителят е роден след
31.12.1959 г., и здравно осигуряване), подавате декларация образец № 1 и
декларация образец № 6 в НАП и внасяте дължимите суми до 25-о число на месеца,
следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Осигурителният доход, върху
който се калкулират вноските, не може да надхвърля максималния месечен размер —
2 111,64 евро до 31 юли и 2 300 евро от 1 август 2026 г.
Числов пример — данък и осигуровки при плащане на подизпълнител
Нека разгледаме конкретен случай. Вие сте регистриран като лице,
упражняващо свободна професия (уеб дизайнер), и наемате физическо лице без
собствена регистрация да Ви помогне с проект срещу еднократно възнаграждение от
800 евро, платими по граждански договор.
•
Нормативно признати разходи (25%): 800 × 25% = 200
евро.
•
Облагаема/осигурителна основа: 800 − 200 = 600 евро.
•
Дължим авансов данък (10%): 600 × 10% = 60 евро —
удържате го и превеждате нетни 740 евро на подизпълнителя.
•
Проверка за осигуряване: 600 евро е под минималната
работна заплата от 620,20 евро (в сила от 1 август 2026 г.) — ако
подизпълнителят няма друго осигуряване през месеца, за тази конкретна сума не
възниква задължение за осигурителни вноски.
Ако обаче на същият
подизпълнител трябва да платите
850 евро вместо 800, осигурителната основа става 850 − 25% = 637,50 евро — вече
над прага от 620,20 евро, и осигурителни вноски биха се дължали, освен ако
лицето не е осигурено на друго основание за максималния осигурителен доход през
месеца. Разликата от 50 евро във възнаграждението променя изцяло Вашите
задължения като платец — затова е важно да правите тази проверка при всяко
плащане, а не само веднъж.
Внимание — плащанията към подизпълнител обикновено не намаляват Вашия
собствен данък, не се признават за
разход
Тази хипотеза изненадва
най-много фрийлансъри, преминали от трудов договор към самостоятелна практика:
за разлика от едноличния търговец
или ЕООД/ООД, които
отчитат реални разходи и
намаляват данъчната си
печалба с всеки документиран разход, включително плащания към подизпълнители,
лицата, упражняващи свободна професия, се облагат по съвсем друг принцип.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, облагаемият доход на лице,
упражняващо свободна професия, се определя, като придобитият доход се намалява
с нормативно признати разходи в размер на 25 на сто — фиксиран процент, който
не зависи от реално направените разходи. Това означава, че сумата, която
плащате на подизпълнителя си, вече е „вградена" в тази 25-процентна норма
и не можете да я приспаднете допълнително от собствения си облагаем доход, дори
да разполагате с фактура или договор за нея.
Пример: фактурирате на клиент 3 000 евро за проект и плащате 1 000
евро на подизпълнител, за да Ви помогне. Данъчната Ви основа не е 3 000 − 1 000
= 2 000 евро, а 3 000 − 25% нормативно признати разходи = 2 250 евро, върху
които дължите 10% данък — тоест 225 евро, независимо от реално направения
разход за подизпълнителя. Плащането към подизпълнителя намалява реалната Ви
печалба, която си остава за Вас,
но не и декларираната данъчна основа.
Съветвам Ви — ако наемането на подизпълнители е редовна и съществена част
от бизнес модела Ви, а не изолиран случай, си струва да прецените дали
регистрация като едноличен търговец или друг вид дружество не би била по-изгодна за Вас, тъй като там
разходите за подизпълнители се признават реално, на база документи, а не с
фиксирана норма.
ДДС аспекти — има ли значение дали подизпълнителят е български или
чуждестранен?
Да, и то съществено значение — особено ако подизпълнителят Ви е установен
в друга държава членка на ЕС или извън Съюза. Ето и различните хипотези:
подизпълнителят е български и регистриран по ЗДДС, той Ви
фактурира с начислен данък добавена стойност. Ако самите Вие не сте
регистрирани по ЗДДС (прагът за задължителна регистрация е 51 130 евро облагаем
оборот за календарната година,
съгласно чл. 96 ЗДДС в редакцията му от 1 януари 2026 г.), не можете да
ползвате данъчен кредит за начисления Ви ДДС — той просто оскъпява услугата с още 20%.
подизпълнителят е
установен в друга държава членка на ЕС (например преводач,
дизайнер или разработчик от Румъния, Германия или друга страна от Съюза),
мястото на изпълнение на услугата по общото правило за B2B доставки се счита за
България — тоест там, където сте установен Вие като получател (чл. 21, ал. 2 ЗДДС).
Това задейства задължение за регистрация по чл. 97а ЗДДС — специална
регистрация за целите на получаване на услуги, при която няма никакъв праг по оборот:
дори едно-единствено плащане към чуждестранен подизпълнител от ЕС е достатъчно,
за да възникне задължението. Регистрацията трябва да се подаде в 7-дневен срок
преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем — тоест преди
по-ранната от двете дати: издаване на фактура от подизпълнителя или извършване
на плащане към него. След регистрацията сами си самоначислявате 20% ДДС по
получената услуга (обратно начисляване, чл. 82, ал. 2 ЗДДС), декларирате го в
справка-декларация по ЗДДС, но нямате право на данъчен кредит, ако не сте
регистрирани на общо основание по чл. 96 ЗДДС.
подизпълнителят е извън ЕС (например от Великобритания, САЩ,
Сърбия или друга трета държава), важи същият общ принцип за място на изпълнение
в България и задължение за самоначисляване на ДДС по получената услуга —
независимо от липсата на регистрация на общо основание. Тук решаващият критерий
не е дали доставчикът има ДДС номер или е установен в ЕС, а дали той е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 3 ЗДДС — тоест дали услугата, която Ви предоставя,
представлява негова системна, независима икономическа дейност по занятие срещу
възнаграждение. Формална регистрация на подизпълнителя (там, където е
установен) не е условие за това — решава характерът на дейността му, а не
наличието на регистрация.
Важно — разграничение, което много
фрийлансъри пропускат:
·
Ако
подизпълнителят е частно
лице, което Ви услужва инцидентно, извън всякаква своя
стопанска или професионална дейност (например познат, който няма занятие в тази
област и Ви помага еднократно, не по занятие) — той не е данъчно задължено лице
по смисъла на закона, доставката остава извън обхвата на ЗДДС и не възниква
задължение за регистрация по чл. 97а.
·
Ако
подизпълнителят системно
предлага такива услуги като свой поминък (например фрийланс
дизайнер или преводач от трета държава, който работи с множество клиенти, но
просто не се е регистрирал официално никъде) — той на практика е данъчно
задължено лице, независимо от липсата на ДДС номер, и задължението за
регистрация по чл. 97а за Вас, като получател, остава.
Внимание — това е една от най-честите грешки на фрийлансъри, работещи
с чуждестранни подизпълнители: мнозина смятат, че щом собственият им оборот
е далеч под прага от 51 130 евро, не могат да имат никакво задължение по ЗДДС.
Регистрацията по чл. 97а обаче е напълно отделна от общата регистрация по чл.
96 и се задейства единствено от факта на получаване на услуга от чужбина —
независимо от размера на оборота Ви.
Какво е добре да съдържа договорът с подизпълнителя?
Устната уговорка „ще ти платя, като свършиш" не е добра идея дори
при доверени хора — не само заради данъчните последици по-горе, но и защото Вие
носите пълна отговорност пред крайния си клиент за резултата, независимо кой
физически е свършил работата. Добър писмен договор с подизпълнител (най-често
договор за поръчка или договор за изработка по Закона за задълженията и
договорите) трябва да урежда изрично:
•
предмет и обхват на работата — точно каква част
от проекта поема подизпълнителят, с какви срокове и критерии за приемане;
•
възнаграждение и начин на плащане — сума,
валута, срокове, условия за удържане на данък/осигуровки, ако е приложимо;
•
авторски права — по Закона за авторското право и
сродните му права (ЗАПСП), авторското право върху всеки самостоятелен резултат
(код, дизайн, текст, снимков материал), създаден от подизпълнителя, по принцип
остава на самия него, освен ако изрично не сте уговорили писмено прехвърляне на
правата за използване в определени граници (чл. 36 ЗАПСП). Без такава клауза
рискувате да нямате пълните права върху резултата, който продавате на своя
клиент;
•
конфиденциалност — особено ако подизпълнителят
получава достъп до данни или материали на Вашия клиент;
•
отговорност и неустойки — какво се случва при
забава, недостатъци в работата или нужда от преработка, тъй като пред крайния
клиент отговаряте Вие, а не подизпълнителят;
•
статут на подизпълнителя — писмена декларация
дали е самоосигуряващо се лице, с цел изясняване на данъчните и осигурителните
Ви задължения по-горе.
Важно — неща, за които
трябва да внимавате
•
Не разчитайте на устна уговорка за статута на
подизпълнителя — поискайте писмена декларация дали е самоосигуряващо се
лице, преди да платите каквото и да е, за да знаете дали дължите удържане на
данък и осигуровки.
•
Проверявайте прага от минималната работна заплата
при всяко плащане, а не само веднъж — както показва примерът по-горе,
разлика от няколко десетки евро във възнаграждението може да промени изцяло
Вашите задължения като осигурител.
•
Не забравяйте регистрацията по чл. 97а ЗДДС при
чуждестранен подизпълнител —
задължението възниква независимо от оборота Ви и от факта, че самите Вие не сте
регистрирани по общия ред.
•
Пазете сметките за изплатени суми, служебните
бележки и декларациите обр. № 1 и № 6 — те са доказателството, че сте
изпълнили задълженията си като платец, при евентуална проверка от НАП или НОИ.
•
Не очаквайте плащанията към подизпълнител да намалят
декларирания Ви данък — те намаляват реалната Ви печалба, но не и
облагаемата основа, определяна с нормативно признатите 25% разходи.
•
Сключвайте писмен договор с ясна клауза за авторски
права, ако резултатът от работата на подизпълнителя (код, дизайн, текст) ще
бъде предаден на трето лице — Вашия клиент.
Обобщение
Наемането на подизпълнител като фрийлансър е напълно законно и често е разумна крачка при растящ обем поръчки, но носи скрити задължения, за които малцина се подготвят предварително. Ако подизпълнителят е сам регистриран като самоосигуряващо се лице, отговорността остава изцяло негова. Ако обаче наемате физическо лице без собствена регистрация, по граждански договор, Вие се превръщате в задължено лице по чл. 43 ЗДДФЛ, а при определени условия — и в осигурител по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО, с всички произтичащи от това декларации и срокове. Отделно, ако подизпълнителят е от чужбина, задължението за регистрация по чл. 97а ЗДДС по получени услуги възниква независимо от оборота Ви. И накрая — не забравяйте, че плащанията към подизпълнител по правило не намаляват собствения Ви данък, тъй като данъчната основа при свободна професия се определя с фиксираната 25-процентна норма, а не с реални разходи.
Статията е обект на авторско право. Тя е с информативен характер. За конкретни въпроси относно вашата ситуация се консултирайте с лицензиран счетоводител или юрист, специализиран в търговското право.
Автор: Петя Станчева
www.finansialbg.com – вашият партньор в счетоводно-данъчните въпроси за фрилансъри (свободни професии).